Разбиране на кожата – Структура и функция на кожата

Кожата е от изключително значение за цялостно ни здраве и добро самочувствие. Освен че изпълнява ролята на фронтова линия за защита на тялото от бактерии и вируси, здравата кожа поддържа баланс на флуиди и спомага регулацията на телесната температура. Изключително чувствителна е и разпознава най-лекото докосване и болка. Тъй като е нашият най-голям и видим орган, който покрива близо 2 м² и е около една шеста от телесното ни тегло, състоянието й може да окаже значително влияние върху самочувствието ни.

Като постоянно променящ се динамичен орган, кожата се състои от три основни слоя – епидермис, дермис и субкутис – всеки от които има няколко подслоя. Придатъците на кожата – като фоликули, себумни и потни жлези – също играят важна роля за цялостната й функция.

Като най-външният слой, който виждаме и докосваме, епидермисът ни предпазва от токсини, бактерии и загуба на течности. Състои се от 5 подслоя кераноцитни клетки. Тези клетки, които се произвеждат в най-вътрешния базален слой, мигрират към повърхността на кожата. По време на този процес те узряват и преминават през редица промени. Този процес, известен като кератинизация разграничава отделните подслоеве. 

1. Базален слой (или stratum basale): Най-вътрешния слой, където се произвеждат кераноцитите.
2. Бодлив слой (или stratum spinosum): Кератиноцитите произвеждат кератин (протеинови влакна) и придобиват вретеновидна форма.
3. Зърнест слой (stratum granulosum): Започва кератинизацията – клетките произвеждат твърди гранули, които при придвижване нагоре се превръщат в кератин и епидермални липиди.
4. Блестящ слой (stratum lucidium): Клетките са здраво притиснати, сплескани и почти сляти една с друга. 
5. Рогов слой (or stratum corneum): Най-външният слой на кожата с приблизително 20 подслоя плоски мъртви клетки, в зависимост от това къде е разположен по тялото. Тези мъртви клетки падат редовно, като процесът се нарича десквамация. Роговият слой също така е домът на порите на потните жлези и отворите на себумните жлези.

Клетките в роговия слой се свързват от епидермални липиди. Тези липиди са изключително важни за здравата кожа: те създават защитна бариера и задържат влага. Когато липидите липсват, кожата може да стане суха, опъната и груба.

Епидермисът е покрит от емулсия от вода и липиди (мазнини), известна като хидролипидна обвивка. Тази обвивка, която се поддържа чрез секрецията на потните и себумните жлези, спомага поддържането на обема на кожата и изпълнява ролята на допълнителна бариера срещу бактерии и гъбички.

Водната част от тази обвивка, известна като защитна киселинна мантия, съдържа:

• Млечна киселина и различни аминокиселини от потта.
• Свободни мастни киселини от себума.
• Аминокиселини, пиролидинова карбоксикиселина и други естествени хидратиращи фактори (NMF’s), които са основно вторични продукти на процеса на кератинизация. 

Защитната киселинна мантия дава на здравата кожа леко киселинно рН със стойност между 5.5 и 5.9. Това е идеалната среда за:

• Живот на добре понасяни от кожата микроорганизми (известни като кожна флора) и за унищожението на вредните микроорганизми.
• Формирането на епидермални липиди.
• Ензимите, които предизвикват процеса на дескамвация.
• Възстановяването на роговия слой след увреждания.

По по-голямата част от тялото ни епидермисът е дебел само 0.1 мм, макар че значително по-тънък в зоната около очите (0.05 мм) и значително по-дебел (между 1 и 5 мм) на стъпалата. За да научите повече, прочете за кожата по различните части на тялото и за разликите между мъжката и женската кожа.

Дермисът е дебелият, еластичен, но стегнат среден слой на кожата, който е изграден от два подслоя:

• Долният слой (или stratum reticulare): дебела плътна площ, която формира граница за флуидите от субкутикуса.
• Горният слой (или stratum papillare): формира ясно очертана, вълнообразна граница с епидермиса.

Основните структурни компоненти на дермиса са колеган и еластин, съединителни тъкани, които дават сила и гъвкавост и са жизнено важни компоненти на здравата кожа с младежки вид. Тези фибри са втъкани като гелообразно вещество (със съдържание на хиалуронова киселина), което има голям капацитет за привличане на вода и спомага поддържането на обема на кожата.

Фактори на начина на живот и външната среда, като например слънцето и температурните промени оказват влияние върху нивата на колаген и еластин и върху структурата на заобикалящото ги вещество. С напредване на възрастта ни естественото производство на колаген и еластин се забавя, а способността на кожата да задържа вода намалява.  Кожата изглежда по-отпусната и се появяват бръчки. Прочетете повече за факторите, които оказват влияние на кожата, как слънцето оказва влияние на кожата и за стареенето на кожата. 

Дермисът играе ключова роля в защитата на тялото от външни влияния и дразнители и подхранва отвътре външните слоеве на кожата: 

1. Дебелата му стегната текстура спомага за омекотяване на външни удари и при появата на вреди съдържа съединителна тъкан като фибропласти и мастоцити, които лекуват раните.
2. Богат е на кръвоносни съдове, които подхранват епидермиса, като същевременно отстраняват отпадъците.
3. Себумните жлези (които доставят себум на повърхността на кожата) и потните жлези (които доставят вода и лактична киселина) са разположени в дермиса. Тези флуиди се комбинират при изграждането на хидролипидната обвивка.

В дермиса се намират и:

1. Лимфните съдове.
2. Сензорните рецептори.
3. Корените на косъма: удебеления край, в който се развива косъмът.

Най-вътрешният слой на кожата ни съхранява енергия, като същевременно омекотява и изолира тялото. Състои се основно от:

• Мастни клетки (дипоцити): групирани в подобни на възглавнични образувания.
• Специални колагенни влакна (наричани tissue septa или граници): свободна съединителна тъкан с гъбеста консистенция, която придържа мастните клетки.
• Кръвоносни съдове.

Броят на мастните клетки, които се съдържат в субкутиса, се различава по различните части на тялото. Освен това разпределението на мастните клетки се различава при мъжете и жените, както и структурата на други части на кожата.

Промени в кожата по време на човешкия живот. Прочетете повече за кожата в различните възрасти.

Кожата е особено важна за цялостното ни здраве и състояние. Здравата кожа действа като бариера между външния свят и вътрешността на тялото и е най-добрата ни и първа защита от:

Студ, жега, загуба на хидратация и лъчение: Като най-външен слой на кожата, роговият слой играе основна роля за предпазване на кожата от влиянията на околната среда и ограничаване на загубата на вода от епидермиса.

Съдържа естествени хидратиращи фактори (NMFs) – които се извличат от себумните масла на роговия слой, вкл. лактична киселина и урея. Те задържат вода и спомагат запазването на еластичността, стегнатостта и обема на кожата. Ако факторите намалеят, кожата губи хидратация. Когато влагата в роговия слой падне до под 8-10%, кожата става груба, суха и предразположена към напукване.

Когато кожата е редовно изложена на UV лъчение, производството на меланин в базалния слой се увеличава, кожата се удебелява, за да се защити, и се появява хиперпигментация. Прочетете повече за това как слънцето оказва влияние на кожата.

Мастните клетки в субкутиса също изолират тялото от студа и жегата.

Налягане, удари и срязвания: Отново епидермисът формира първия слой на защита. Мастните клетки в субкутиса осигуряват омекотяване, което защитава мускулната тъкан и фасцията (фиброзната тъкан, която заобикаля мускулите) под тях.

Когато кожата е изложена на определени стимули, роговият слой се удебелява, например когато мазолите по ръцете и стъпалата са изложени на редовно търкане.

Химически вещества: Буферният капацитет на хидролипидната обвивка спомага защитата на тялото от вредни алкални съединения. Прочетете повече за факторите, които оказват влияние на кожата. 

Бактерии и вируси: Роговият слой на епидермиса и защитната му киселинна мантия формират бариера срещу бактерии и гъбички. Ако нещо премине първата защитна линия, имунната система на кожата реагира. 

Майстор в комбинирането на разнообразни задачи, кожата ограе много други роли, които са жизнено важни за нашето здраве и самочувствие:

Температурна регулация: Кожата се поти, за да охлади тялото, и свива кръвоносната система в дермиса, за да запази топлината. 

Контрол на сетивността: Нервните окончания в кожата я правят чувствителна на натиск, вибрации, допир, болка и температура.

Регенерация: Кожата може да лекува раните.

Източник на храна: Мастните клетки в субкутиса са важни депа за съхраняване на хранителни вещества. Когато тялото се нуждае от тях, те преминават в близките кръвоносни съдове, за да бъдат доставени където е необходимо. 

Кожата също така играе важна физиологична роля. Като най-видим показател за здравето, състоянието на кожата ни оказва влияние на това как се чувстваме и как другите ни виждат. Когато кожата е здрава и няма проблеми, тя може да изпълнява функциите си по-добре, а ние се чувстваме по-спокойни и уверени. 

Здравата безпроблемна кожа има равномерен цвят, гладка текстура, добра хидрация и е умерено чувствителна на допир, натиск и температура.  Когато естествената бариера на кожата е нарушена, защитната й фунция и здравословен външен вид са компрометирани:

• Тя губи хидратация и еластичност и може да изглежда и да се усеща суха, груба, напукана и/ или отпусната.
• Става все по-чувствителна на външни влияния (като слънце и температурни промени) и е особено податлива на инфекции.  

Инфектираната кожа може да се възпали когато възпалителните имунни клетки се включат и се опитат да излекуват инфекцията. В случай на състояния като атопичен дерматит и сърбящ скалп, често е необходима специализирана терапия, която да прекъсне порочния кръг на сърбеж и инфекция и спомага за генериране на естествената бариера на кожата.

Кожата има различни механизми за регенерация и възстановяване. Базалният слой гарантира стабилно обновяване на епидермиса чрез постоянно деление на клетките:

• Ако дадено нараняване е засегнало само най-горния слой на кожата, раната (наричана „ерозия”) може да се излекува без белези. 
• Ако нараняването достигне дермиса и е засегната базалната мембрана (напр. при язва), обикновено се появяват белези.

Възстановяването на кожата след рани преминава през няколко последователни етапа:

1. Съсирващата се кръв образува мембрана с твърда повърхност, която полепва по раната (коричка).
2. Мървите и увредени клетки и съединителната им тъкан се разграждат и разтварят от ензими.
3. Клетките, които защитават тялото чрез смилане на вредни бактерии и мъртви клетки, се активират. Към раната се насочват лимфни течности.
4. Нови клетки – включително капилярни, съединителна тъкан и колагенови влакна – се образуват в процес, известен като епителизация. 

Този последен етап може да се стимулира и подкрепя от използването на топични продукти, които спомагат лекуването (напр. декспантенол).

Прочетете повече за факторите, които оказват влияние върху здравето на кожата и как да поддържате кожата здрава, във фактори, които оказват влияние върху кожата, грижа за кожата на тялото и ежедневна грижа за лицето.