Илюстрация на регенерацията на кожата

Разбиране на кожата Структура и функция на кожата

Кожата е от изключително значение за цялостно ни здраве и добро самочувствие. Освен че изпълнява ролята на фронтова линия за защита на тялото от бактерии и вируси, здравата кожа поддържа баланс на флуиди и спомага регулацията на телесната температура. Изключително чувствителна е и разпознава най-лекото докосване и болка. Тъй като е нашият най-голям и видим орган, който покрива близо 2 м² и е около една шеста от телесното ни тегло, състоянието й може да окаже значително влияние върху самочувствието ни.

Структура на кожата

Като постоянно променящ се динамичен орган, кожата се състои от три основни слоя – епидермис, дермис и субкутис – всеки от които има няколко подслоя. Придатъците на кожата – като фоликули, себумни и потни жлези – също играят важна роля за цялостната й функция.

Кожата се състои от три слоя: епидермис, дермис и субкутис.

Епидермис

Като най-външният слой, който виждаме и докосваме, епидермисът ни предпазва от токсини, бактерии и загуба на течности. Състои се от 5 подслоя кераноцитни клетки. Тези клетки, които се произвеждат в най-вътрешния базален слой, мигрират към повърхността на кожата. По време на този процес те узряват и преминават през редица промени. Този процес, известен като кератинизация разграничава отделните подслоеве. 

  1. Базален слой (или stratum basale): Най-вътрешния слой, където се произвеждат кераноцитите.
  2. Бодлив слой (или stratum spinosum): Кератиноцитите произвеждат кератин (протеинови влакна) и придобиват вретеновидна форма.
  3. Зърнест слой (stratum granulosum): Започва кератинизацията – клетките произвеждат твърди гранули, които при придвижване нагоре се превръщат в кератин и епидермални липиди.
  4. Блестящ слой (stratum lucidium): Клетките са здраво притиснати, сплескани и почти сляти една с друга. 
  5. Рогов слой (or stratum corneum): Най-външният слой на кожата с приблизително 20 подслоя плоски мъртви клетки, в зависимост от това къде е разположен по тялото. Тези мъртви клетки падат редовно, като процесът се нарича десквамация. Роговият слой също така е домът на порите на потните жлези и отворите на себумните жлези.
Най-външният слой на кожата се нарича „рогов слой“ и в него се намират мъртвите кожни клетки, които редовно падат от кожата и се подменят с нови.

Клетките в роговия слой се свързват от епидермални липиди. Тези липиди са изключително важни за здравата кожа: те създават защитна бариера и задържат влага. Когато липидите липсват, кожата може да стане суха, опъната и груба.

Епидермисът е покрит от емулсия от вода и липиди (мазнини), известна като хидролипидна обвивка. Тази обвивка, която се поддържа чрез секрецията на потните и себумните жлези, спомага поддържането на обема на кожата и изпълнява ролята на допълнителна бариера срещу бактерии и гъбички.

Водната част от тази обвивка, известна като защитна киселинна мантия, съдържа:

  • Млечна киселина и различни аминокиселини от потта.
  • Свободни мастни киселини от себума.
  • Аминокиселини, пиролидинова карбоксикиселина и други естествени хидратиращи фактори (NMF’s), които са основно вторични продукти на процеса на кератинизация. 
Клетките във вътрешността на роговия слой се придържат от липиди, които са изключително важни за здравата кожа.

Защитната киселинна мантия дава на здравата кожа леко киселинно рН със стойност между 5.5 и 5.9. Това е идеалната среда за:

  • Живот на добре понасяни от кожата микроорганизми (известни като кожна флора) и за унищожението на вредните микроорганизми.
  • Формирането на епидермални липиди.
  • Ензимите, които предизвикват процеса на дескамвация.
  • Възстановяването на роговия слой след увреждания.

По по-голямата част от тялото ни епидермисът е дебел само 0.1 мм, макар че значително по-тънък в зоната около очите (0.05 мм) и значително по-дебел (между 1 и 5 мм) на стъпалата. За да научите повече, прочете за кожата по различните части на тялото и за разликите между мъжката и женската кожа.

Дермис (или corium)

Дермисът е дебелият, еластичен, но стегнат среден слой на кожата, който е изграден от два подслоя:

  • Долният слой (или stratum reticulare): дебела плътна площ, която формира граница за флуидите от субкутикуса.
  • Горният слой (или stratum papillare): формира ясно очертана, вълнообразна граница с епидермиса.
Дермисът се състои от дебел горен слой върху субкутиса и вълнообразен слой върху епидермиса.

Основните структурни компоненти на дермиса са колеган и еластин, съединителни тъкани, които дават сила и гъвкавост и са жизнено важни компоненти на здравата кожа с младежки вид. Тези фибри са втъкани като гелообразно вещество (със съдържание на хиалуронова киселина), което има голям капацитет за привличане на вода и спомага поддържането на обема на кожата.

Фактори на начина на живот и външната среда, като например слънцето и температурните промени оказват влияние върху нивата на колаген и еластин и върху структурата на заобикалящото ги вещество. С напредване на възрастта ни естественото производство на колаген и еластин се забавя, а способността на кожата да задържа вода намалява.  Кожата изглежда по-отпусната и се появяват бръчки. Прочетете повече за факторите, които оказват влияние на кожатакак слънцето оказва влияние на кожата и за стареенето на кожата

Дермисът играе ключова кожа в защитата на тялото от външни влияния и дразнители и подхранва отвътре външните слоеве на кожата: 

  1. Дебелата му стегната текстура спомага за омекотяване на външни удари и при появата на вреди съдържа съединителна тъкан като фибропласти и мастоцити, които лекуват раните.
  2. Богат е на кръвоносни съдове, които подхранват епидермиса, като същевременно отстраняват отпадъците.
  3. Себумните жлези (които доставят себум на повърхността на кожата) и потните жлези (които доставят вода и лактична киселина) са разположени в дермиса. Тези флуиди се комбинират при изграждането на хидролипидната обвивка.

В дермиса се намират и:

  1. Лимфните съдове.
  2. Сензорните рецептори.
  3. Корените на косъма: удебеления край, в който се развива косъмът.
Дермисът предпазва тялото с омекотяващия си ефекта, възможността си да подхранва тялото и да изхвърля ненужни вещества, както и със способността за потене.

Субкутис (или hypodermis)

Най-вътрешният слой на кожата ни съхранява енергия, като същевременно омекотява и изолира тялото. Състои се основно от:

  • Мастни клетки (дипоцити): групирани в подобни на възглавнични образувания.
  • Специални колагенни влакна (наричани tissue septa или граници): свобода съединителна тъкан с гъбеста консистенция, която придържа мастните клетки.
  • Кръвоносни съдове.

Броят на мастните клетки, които се съдържат в субкутиса, се различава по различните части на тялото. Освен това разпределението на мастните клетки се различава при мъжете и жените, както и структурата на други части на кожата.

Промени в кожата по време на човешкия живот. Прочетете повече за кожата в различните възрасти.

Субкутисът подплатява и изолира тялото и е домът на мастните клетки, колагеновите влакна и кръвоносните съдове.

Функция на кожата

Кожата е особено важна за цялостното ни здраве и състояние. Здравата кожа действа като бариера между външния свят и вътрешността на тялото и е най-добрата ни и първа защита от:

Студ, жега, загуба на хидратация и лъчение: Като най-външен слой на кожата, роговият слой играе основна роля за предпазване на кожата от влиянията на околната среда и ограничаване на загубата на вода от епидермиса.

Съдържа естествени хидратиращи фактори (NMFs) – които се извличат от себумните масла на роговия слой, вкл. лактична киселина и урея. Те задържат вода и спомагат запазването на еластичността, стегнатостта и обема на кожата. Ако факторите намалеят, кожата губи хидратация. Когато влагата в роговия слой падне до под 8-10%, кожата става грубасуха и предразположена към напукване.

Когато кожата е редовно изложена на UV лъчение, производството на меланин в базалния слой се увеличава, кожата се удебелява, за да се защити, и се появява хиперпигментация. Прочетете повече за това как слънцето оказва влияние на кожата.

Мастните клетки в субкутиса също изолират тялото от студа и жегата.

Външна бариера
UV защита

Налягане, удари и срязвания: Отново епидермисът формира първия слой на защита. Мастните клетки в субкутиса осигуряват омекотяване, което защитава мускулната тъкан и фасцията (фиброзната тъкан, която заобикаля мускулите) под тях.

Когато кожата е изложена на определени стимули, роговият слой се удебелява, например когато мазолите по ръцете и стъпалата са изложени на редовно търкане.

Химически вещества: Буферният капацитет на хидролипидната обвивка спомага защитата на тялото от вредни алкални съединения. Прочетете повече за факторите, които оказват влияние на кожата

Бактерии и вируси: Роговият слой на епидермиса и защитната му киселинна мантия формират бариера срещу бактерии и гъбички. Ако нещо премине първата защитна линия, имунната система на кожата реагира. 

Защитна бариера
Усещане

Майстор в комбинирането на разнообразни задачи, кожата ограе много други роли, които са жизнено важни за нашето здраве и самочувствие:

Температурна регулация: Кожата се поти, за да охлади тялото, и свива кръвоносната система в дермиса, за да запази топлината. 

Контрол на сетивността: Нервните окончания в кожата я правят чувствителна на натиск, вибрации, допир, болка и температура.

Регенерация: Кожата може да лекува раните.

Източник на храна: Мастните клетки в субкутиса са важни депа за съхраняване на хранителни вещества. Когато тялото се нуждае от тях, те преминават в близките кръвоносни съдове, за да бъдат доставени където е необходимо. 

Кожата също така играе важна физиологична роля. Като най-видим показател за здравето, състоянието на кожата ни оказва влияние на това как се чувстваме и как другите ни виждат. Когато кожата е здрава и няма проблеми, тя може да изпълнява функциите си по-добре, а ние се чувстваме по-спокойни и уверени. 

Temperature
Регенерация

Какво се случва, когато кожата е увредена?

Здравата безпроблемна кожа има равномерен цвят, гладка текстура, добра хидрация и е умерено чувствителна на допир, натиск и температура.  Когато естествената бариера на кожата е нарушена, защитната й фунция и здравословен външен вид са компрометирани:

  • Тя губи хидратация и еластичност и може да изглежда и да се усеща сухагруба, напукана и/ или отпусната.
  • Става все по-чувствителна на външни влияния (като слънце и температурни промени) и е особено податлива на инфекции.  

Инфектираната кожа може да се възпали когато възпалителните имунни клетки се включат и се опитат да излекуват инфекцията. В случай на състояния като атопичен дерматит и сърбящ скалп, често е необходима специализирана терапия, която да прекъсне порочния кръг на сърбеж и инфекция и спомага за генериране на естествената бариера на кожата.

Кожата има различни механизми за регенерация и възстановяване. Базалният слой гарантира стабилно обновяване на епидермиса чрез постоянно деление на клетките:

  • Ако дадено нараняване е засегнало само най-горния слой на кожата, раната (наричана „ерозия”) може да се излекува без белези. 
  • Ако нараняването достигне дермиса и е засегната базалната мембрана (напр. при язва), обикновено се появяват белези.

Възстановяването на кожата след рани преминава през няколко последователни етапа:

  1. Съсърващата се кръв образува мембрана с твърда повърхност, която полепва по раната (коричка).
  2. Мървите и увредени клетки и съединителната им тъкан се разграждат и разтварят от ензими.
  3. Клетките, които защитават тялото чрез смилане на вредни бактерии и мъртви клетки, се активират. Към раната се насочват лимфни течности.
  4. Нови клетки – включително капилярни, съединителна тъкан и колагенови влакна – се образуват в процес, известен като епителизация. 

Този последен етап може да се стимулира и подкрепя от използването на топични продукти, които спомагат лекуването (напр. декспантенол).

Прочетете повече за факторите, които оказват влияние върху здравето на кожата и как да поддържате кожата здрава, във фактори, които оказват влияние върху кожатагрижа за кожата на тялото и ежедневна грижа за лицето.