Регенериращи и възстановителни механизми

Кожата притежава различни регенериращи и възстановителни механизми. Те служат за елиминиране на увреждания, причинени от външни влияния, и за възстановяване на изгубената функция.

Реакции на роговия слой
Въздействието на външни механични, физични или химични дразнители предизвиква удебеляване на роговия слой. Типични примери за това са удебеляването след интензивно UV лъчение и появяването на мазоли на места, подложени на механичен стрес (дланите на ръцете и стъпалата на краката).

Регенерация след увреждания, получени от излагане на ултравиолетовите лъчи
Интензивното излагане на UV лъчите причинява основно увреждане на генетичния материал. Вторичните повреди са върху клетъчните мембрани и протеини и се причиняват от предизвиканите от ултравиолетовите лъчи свободни радикали. Кожата има много механизми за възстановяване на ДНК увреждания. При хората най-важни са механизмите за заздравяване на пораженията и за последващо делене на клетките: Механизмът за заздравяване на поражението се основава върху разпознаване, премахване и заместване на повредения ДНК участък. По този начин се възпрепятстват мутациите, доколкото възстановителният механизъм не е претоварен или повреден. Механизмът за последващо делене на клетките, от друга страна, работи върху увредения ДНК участък, каето означава, че тази зона се игнорира след като генетичният код е разчетен. Чак след това се възстановява увреждането. Този механизъм обаче е толкова предразположен към грешки, че по-често се предизвикват мутации от възстановяването на увреждането, отколкото от първоначалното действие на лъчите.

При често повтарящо се къпане с разтварящи липиди вещества може да се получат химически причинени крусти.

Възстановяване на кожата при нараняване
Слоят от епидермисни майчини клетки, който е и основен, осигурява постоянното подновяване на епидермиса чрез постоянно клетъчно деление (пролиферация). Ако нараняването се ограничи само до най-горния слой, това увреждане, познато като ерозия, често се лекува без белези. Ако нараняването достигне дермата (например язва) и по този начин се засегне основната мембрана, след лечението обикновено остава белег. В този случай унищожените кожни клетки са заменени от съединителна тъкан. Лекуването на раните преминава през няколко последователни етапа: в първата фаза съсирената кръв формира мембрана с твърда повърхност, която покрива раната (коричка). В следващия, почистващ кожата етап, става автолиза и фагоцитоза на увредените и умиращи клетки. Паралелно с това фибрите на съединителната тъкан се разтварят от ензими. Мобилните имунни клетки и фагоцитите стават активни и лимфните течности се вливат в раната.

В следващата или пролиферираща фаза става епителизация на основата на раната, като това включва формирането на нова съединителна тъкан и колагенни фибри. Деленето на клетките през тази фаза може да бъде стимулирано и подпомогнато чрез прилагане на локални лекарства като декспантенол, който осигурява по-добро и бързо лекуване.

Автолизата е унищожаването на мъртвите или умиращите клетки чрез лизозомни ензими, които се произвеждат в самата клетка. Фагоцитозата е активното поглъщане на частици от фагоцитите.