Имунна система на кожата

Естествената защита на организма от микроорганизмите започва от самата повърхност на кожата. Специални мастни киселини, отделяни от мастните жлези, и секрети от определени бактерии, принадлежащи към физиологичната флора на кожата, възпрепятстват развитието на гъбички и бактерии. Определени ензими, присъстващи в потта (лизозими) унищожават клетките на проникващите бактерии. Ако все пак чуждо тяло премине тази първа защитна линия - например заради нараняване на кожата - имунната система на кожата реагира веднага. Много клетки се включват в защитата от чуждите тела. Сред тях са и Лангерхансовите клетки, които се специфични за имунната система на кожата.






Разпределение на епидермалните Лангерхансови клетки (тъмните петна) при биопсия.

Произход и физиология на Лангерхансовите клетки
Дендритните Лангерхансови клетки произлизат от костния мозък. Те мигрират в епидермиса, където формират правилно подредена мрежа с гъстота 700-800 клетки на квадратен милиметър. Те са най-предният "външен" пост на имунната система и заедно с макрофагите и гранулоцитите принадлежат към миелоидните клетки.

Лесно разпознаваемо под електронен микроскоп изображение са характерните, вътреклетъчни, цитоплазмени приличаща на тенис ракета органели - "Лангерхансовите гранули". Те играят важна роля в специфичните рецепторни вътреклетъчни процеси.

Макрофагите - вид фагоцити - първите, които реагират на нашествениците. Те приемат различни форми върху кожата: като Лангерхансови клетки в епидермиса, а в дермата - като тъканни макрофаги.

Функции на Лангерхансовите клетки
Лангерхансовите клетки активират спящите Т-помощни клекти по специфичен начин, и така включват първичната имунна защита, зависима от Т-клетките. Те играят важна роля при контактните алергии, кожни трансплантации и други имунни процеси в кожата.

След контакт със съответните антигени (вируси, контактни алергии, кожни транпланти), Лангерхансовите клекти напускат епидермиса и чрез лимфната система достигат до някой лимфен възел. По време на това пътуване клетките съзряват и процесът води до образуването на антигени на повърхността на кожата. Мигриралите клетки се заместват от съответния брой нови Лангерхансови клекти от костния мозък.

След контакт със съответните антигени (вируси, контактни алергии, кожни транпланти), Лангерхансовите клекти напускат епидермиса и чрез лимфната система достигат до някой лимфен възел. По време на това пътуване клетките съзряват и процесът води до образуването на антигени на повърхността на кожата. Мигриралите клетки се заместват от съответния брой нови Лангерхансови клекти от костния мозък.

Т- клетките принадлежат към групата на Т-лимфоцитите. Те се разделят на потискащи и помощни клетки - тези, които контролират имунния отговор и онези, които са отговорни за премахването на антигените.

Външни влияния върху имунната система на кожата
Факторите, влияещи върху активността на Лангерхансовите клектки на повърхността на кожата включват:

  • -клетъчни известяващи субстанции (цитокини) като интерлевкин-10
  • -UV лъчите
  • -фотохимиотерапия
  • -имунопотискащи лекарства (например кортикоиди)

След продължително излагане на UV лъчите Лангерхансовите клетки отдръпват дървовидните си израстъци и напускат епидермиса. Интерлевкин-10 (ИЛ-10), който е освободен в клетките на кожата от ултравиолетовите лъчи, намалява действието на цялата имунна система, дори в необлъчените части на тялото. Формират се области с подтиснат имунитет на кожата, което дава възможност на увредените от ултравиолетовите лъчи клетки на кожата възможност да се възстановят и да не бъдат елиминирани от преждевременна имунна реакция

Генетично променените клетки е трудно да бъдат разпознати. След години хронично излагане на слънце могат да се появят карциноми на базалните клетки и на бодливите клетки, които са се развили от мутирали кератиноцити.

Освен това подтискането на имунната система прави невъзможна ефективната борба с микроорганизмите, като например херпесните вируси. Това обяснява повторното активиране на херпесните инфекции при излагане на UV лъчите.



Намален брой на Лангерхансови клетки (тъмните петна) при биопсия два дни след излагане на изкуствена слънчева светлина.