Малко повече за роговия слой на кожата

Като най-външен слой на кожата, роговият слой играе основна роля при предпазването на тялото от неблагоприятното влияние на околната среда и поддържането на постоянно количество вода, абсорбирано и отделяно от епидермиса. Няколко фактора позволяват на роговия слой да изпълнява тази функция:

1. Свързването с вода
Роговият слой се свързва с водата, което му помага да поддържа своя тонус, плътност и еластичност. Освен кератин, роговият слой съдържа няколко субстанции, отнасящи се към естествените овлажняващи фактори, което му дава възможността да свързва вода. Най-важните от тях са млечната киселина (лактат), пиролидонкарбоксилната киселина, уреата, урокановата киселина и карбохидратите, свързани със склеропротеините. Ако тези фактори се изчерпят от кожата, например при прекомерно миене със сапун, роговият слой губи способността си да се свързва с водата, което води до загуба на влага. Ако нивото на влага на роговия слой падне под 8-10%, слоят става груб, сух и склонен към напукване. Влагата, отделяна чрез потните жлези също поддържа роговия слой влажен. Водата прониква в пространствата между клетките и по този начин хидратира роговия слой.

2. Епидермални липиди
В по-дълбоките части на роговия слой клетките са свързани заедно посредством подобна на цимент микстура от мазнини (липиди), много наподобяващ начина, по който се циментират тухли в стена. Тази микстура формира надеждна, но еластична връзка между клетките, която помага да се предотврати загубата или твърде голямата абсорбция на влага. Липидите се произвеждат от апарата на Голджи в роговите клетки. Около 40% от тези липиди са серамиди, които са отговорни за създаването на пропусквателната бариера и поддържат нивото на влага в роговия слой. Мастните киселини, холестеролът и холестеролният сулфат образуват остатъка от липидната микстура.

3. Десквамация и регенерация
Клетките в най-външния пласт на роговия слой постоянно се лющят в процес, наречен десквамация. Поради непрекъснатото формиране на нови епидермални клетки, изтласкването им нагоре и образуването на нови рогови клетки, дебелината на роговия слой остава една и съща. Когато кожата е изложена на екзогенни (външни) механични, химически и физически стимулации, роговият слой се удебелява. Например, когато се образуват мазоли по ръцете и стъпалата, когато са изложени на постоянен механичен стрес или поради често къпане с разтварящи липидите препарати и вода.

Модел на тухли и хоросан


1 Клетки на роговия пласт
2 Епидермални липиди